СНИМКИ ИСТОРИЯ ИНФОРМАЦИЯ
° ГЕОГРАФИЯ ° ° ПРИРОДА ° ° ТУРИЗЪМ ° ° КУЛТУРА ° ° НАСЕЛЕНИЕ ° ° КЛИМАТ ° ° ВРЪЗКИ °
Курбан в храма "Св. Архангел Гавраил" събира потомци на разделените родове

Браздата дели на две двора на 80-годишната баба Ценка от Стрезимировци. Параклис събира разцепено село
Преместили тайно граничния камък, за да спасят 60 семейства


22 села са откъснати от Трънска околия след подписването на Мeждусъюзническия договор в Ньой на 19 ноември 1919 г. и следвоенното разпределение на България. Стрезимировци, Петачинци, Врабча и Банкя са разделени на две. Десетки семейства се разпадат тогава, след като от различни страни на новата гранична бразда остават деца и родители, братя и сестри. 180 къщи от Стрезимировци заедно с обитателите им са подарени на Сърбия. С хитрост местните успяват да заблудят междусъюзническата комисия и да спасят две от махалите. След нападението на Германия над Сърбия българите отново се събират. Парижкият мирен договор от 1947 г. за втори път мести браздата навътре в наша територия, отсичайки Западните покрайнини. Вече повече от половин век родовете са захвърлени в две държави. Младите не се познават, по-старите са прекъснали връзката помежду си.

"Втора година се връщам в родния край и сядам на една маса с братовчедите. Тук са половината от роднините ми. Хубаво е, когато се събираме, за да празнуваме заедно. Този параклис направи чудо", казва 67-годишният Стоян Евтов. Той живее оттатък браздата - в сръбската част на трънското село Стрезимировци. Специално е дошъл в Българско за курбан в храма "Св. Архангел Гавраил". Довел е и съпругата си, която е от Черна гора. "При нас е старата черква, но тук стана по-уютно, по-модерно", обяснява Стоян. До него на софрата в двора на параклиса седи 73-годишният Николай Аврамов с жена си Сърбислава. И той е от посърбените българи. Обяснява, че има близки в София и поне веднъж годишно им гостува. "Ние все още се търсим, но децата ни не се знаят. След нас родовата нишка ще се скъса завинаги", казват гостите от "другото" Стрезимировци.
Виновник за събирането на разделените от десетилетия близки е местна жителка, която с повече лични средства и малко дарения успява да вдигне параклис и да въведе традиция за честване на храмов празник. Селото допреди 7-8 години бе без черква. Старата била дадена на Сърбия заедно с около 180 къщи след подписването на Ньойския договор. Западно от новата граница през 1919 г. остава и училището.
"Ако не бяха старите патриоти, сега българска да е останала само една от петте махали на селото", разказва Ицко Соколов. 73-годишният стрезимировец е внук на Ито Титанов, за когото се носят легенди. Заедно с още трима съселяни той е надлъгал пратениците на Междусъюзническата комисия при определяне на новата граница. Групата преместила посреднощ с няколко километра на изток побития камък, по който командированите в Трънския край японец, англичанин, французин и немец трябвало да очертаят браздата. Чужденците извадили картата и започнали да търсят стратегическите височини. Усъмнили се, че камъкът е на Мариин гроб и цяла седмица обикаляли баирите. Накрая местните им подарили по една трънска носия и ги склонили, че казват истината. На тях 60 семейства дължат оставането си в родината. Границата е направена, без да е съобразена със съдбата на хората, ядосват се в селото. Браздата разсича на две двора на 80-годишната баба Ценка. Други къщи са залепени за кльона. Разделени остават и имотите. Местните си спомнят за бай Григор Симеонов. Той бил определен да живее в Сръбско, но кръчмата и бакалията му останали в наша територия. Всяка вечер по сумрак взимал тенекия с газ, за да си свети, и се връщал през ливадите на родна земя, за да ръководи бизнеса си и да преспива в бащината си къща.
Дядовците ни са градили отново селото след разкъсването му. Сами са вдигнали ново училище, защото няколко години децата са учили по кръчмите, продължава разказа си Ицко. Тогава до браздата е имало 16 хана. Собственик на няколко от тях е бил Рангел Савов. Семейството му било бездетно и затова той помагал на местните малчугани. Ядосал се, като виждал как те сричат в таверните, и дал пари за построяването на школо. Сам обикалял тухларите в района и събирал материал за новата сграда. Организирал мъжете от селото да работят безплатно на строежа. Дори разменил две свои ниви за парцела на местен жител, за да може школото да е на удобно място за учениците. "Такива патриоти вече няма", казва посърнал Ицко.
Десетилетия родовете в Стрезимировци са преминавали браздата само с открити листове, наречени от тях пролазници. На тях имало снимки на цялото семейство. Така селяните са обработвали нивите си и са събирали реколтата, за да я откарат в Сръбско. По тоталитарно време границата се отваряла само за традиционните летни събори. На тях хората можели да си купят германски марки на изгодни цени, спомнят си местните.
Анна Георгиева

  :: ПОДВИГЪТ НА СЛИШОВЧАНИ:  

   Преди повече от три десетилетия дядо Милан Керчин, който живя повече от 90 г. ми разказа интересен случай за патриотизма на селяните от село Слишовци - Трънско.
След Ньойския договор 1918г. Западните покрайнини и Южна Добруджа бяха откъснати от снагата на Родината ни и присъединени съответно към кралство Сърбия и Румъния. Известно е, че Южна Добруджа бе присъединена към България през 1940 г.
Била назначена международна комисия, която да определи границите между България и кралство Сърбия. По нареждане на същата вървяла група технически лица, които е трябвало да се доставят предварително пирадиди за очертаване граничната линия. Въпросните знаци били стоварени в полето на с. Слишовци. Това означавало селата Стрезимировци и Слишовци да се присъединят към територията на Сърбия. Разбунтувало се националното съзнание на хората от Слишовци. Тогавашния кмет събрал млади и не-възрастни мъже. Успял да ги убеди, че за няколко часа трябва да преместят шамандурите на билото на Рудин планина, за да остане селото в Родината си. Никой не възразил. Завръщайки се по домовете, те съобщили на съпругите си, че през нощта трябва да извършат полезна за селото дейност. Страхът, че такава работа е рискована, те се опитали да ги разколебаят. Мъжете удържали на думата си. Единият от тях заявил: "Аз съм българин и ще доживея в България".
На събрание било решено кои стопани да се явят на определеното място с предницата на волската кола и кои с влекове. Колите, натоварени с атрибутите на международната комисия били вече до дъба на местността Св. Илия. Оттам ги поели с влековете и през стръмния терен били на билото на Рудин планина. На следващия ден представителите на "цивилизована" Европа не забелязали никакви промени. Граничната бразда не минала от с. Стрезимировци, полето на с. Слишовци и Барносп планина, а Слишовци останало в пределите на страната. Само Стрезимировци било разделено на две. Средствата за транспортиране на пирамидите били примитивни, но организацията безупречна.

 
ГЛАСУВАЙ!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
    ^нагоре^